1956 година е една от може би най-ключовите в развитието на източноевропейските страни, попаднали в зоната на влияние на Съветския съюз. Тогава в Москва се провежда прочутият ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов изнася известния си доклад за „култа към личността” към Сталин и допуснатите, според доклада, извращения в строителството на социализма. В България се провежда Априлският пленум, който впоследствие се превръща в казуистичното алиби на Българската комунистическа партия и „лично на другаря Тодор Живков” при твърдението, че ако в СССР перестройката тепърва започва, у нас тя е едва ли не приключила, защото била начената още през 56-а. Но като че ли най-радикалните и взривяващи социалистическия лагер събития се случват в Унгария, където народът - взривен от репресиите на държавна сигурност, се вдига на въстание след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември, обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и руските танкове навлизат на унгарска територия. В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор. Така - заедно с вълненията в ГДР през 1953 година и горянското движение в България в периода 1947 до 1956 г., Унгарската революция срещу тоталитарния режим по съветски образец се явява един от първите опити на народите от Източна Европа да отхвърлят игото, наложено им от Кремъл. Забележителното обаче е, че - за разлика от горяните в България и от Берлинското въстание от 16-17 юни 1953 година, тя приковава вниманието на целия свят, в Западна Европа и особено във Франция лявоориентираната интелигенция се разцепва по отношение на нея - едни я броят за контрареволюционен преврат (Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон), други – за справедливо народно въстание (Албер Камю), Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.
Години по-късно 23 октомври вече е национален празник на Унгария и точно това е поводът да се обърнем с лице към унгарските събития през 1956.
Гости в студиото са Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт в София, проф. Пламен Цветков, автор на книга за Унгарската революция, и Марин Георгиев, поет, писател и публицист, един от най-познатите български автори в Унгария. Ще се свържем с доц. Пламен Дойнов от Нов български университет, с когото ще говорим за българските реакции на унгарските събития.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg